Аспарух се събуди и усети вкуса на джибри в устата си. Беше прекалил последната нощ с пресната житница на своят съратник по чашка Никодим. Двамата съседи бяха приятели от деца и сякаш и съдбата ми беше същата. Ожениха се млади, след казармата още. Задомиха се, но след демокрацията безработицата ги подтикна към чашката. Нямаше го вече любимото им ТКЗС, нямаше я вече социалната ангажираност контактите. Останаха и напразни и нереализирани всичките мечти за свестлото социалистичско бъдеще на републиката. Сега живееха да видят Сергей Станишев по телевизията и да идат да гласуват веднъж на няколко години за комунистическата партия и издигнатите от нея кандидатури. Двамата често се събираха през топлите летни вечери в двора на Аспарух и злобно коментираха и попържаха преуспяващият политик и новобогаташ Бойко Борисов и неговата партия ГЕРБ. След дълги години на безработица и два неуспешни гурбета, Аспарух и Никодим започнаха все по-често да обсъждат неволите на новата власт и страната на по-чашка. Чашката прерастваше в бутилки. Следваше побоя и домашният тормоз....Тенденционен и непрестанен... Дори кварталният си беше изпатил няколко пъти докато се опитваше да потуши скандала. След като и той се видя в чудо, спря да се отзовава на виковете за помощ и безпомощното и истерично скимтене. Милите им и изстрадали съпруги Първолета и Сашка не издържаха много и не след дълго взеха децата и се прибраха по родните си села, където разчитайки на пенсиите на изстрадалите си родители намерха стремеж към едно по-светло и по-безболезнено бъдеще. Аспарух изми грубото си и небръснато лице на чешмата, разклати несменяните си потури и разтърси старата дървена дограма на селската му къща с едно продължително, силно изпускане на газовете. "Какво облекчение...де да беше и Никодим тук та и той да се порадва." си рече Пари и се усмихна през мустак. Беше късен следобед, време беше да посвърши малко работа, преди да заседнат с другаря си под асмата да обсъдят пак неволите и политиката. Набързо нахлузи новата си риза, която комшийката Пенка му беше подарила преди 4 Коледи задето и пренесе 7 кубика дърва под навеса, да не ги мокри есенният дъжд. Закрачи надолу по баирчето към центъра на селото. Имаше важна среща в бакалията с най-уважаваният човек в селото - кмета. "Ооо другарю, къде ходиш бе" - поздрави недодялано Аспарух. "Добре дошъл и на теб" - отговори идолът на комунистическото движение в селото, кмета Пенко. "Абе дошъл съм при теб да те питам, резреши ли се онзи моят въпрос...", неловко каза Аспарух и пробута шише Пещерска, прилежно загърната в стари вестници намерни в къщи от епохата на "Работническо дело". Аспарух отдавна се опитваше да измоли от кмета съдействие да разреши неговият съседски спор за едно парче земя, което още се водеше на избягалата му съпруга Първолета. Не разбираше и от обясненията за закони и процедури, знаеше си неговото - "Абе аз моята малко я бих на времето, мама и..." цедеше през език, "Което си ми е бащиния си е мое" повтарвяше найстойчиво той. След 20 минути разговори, 5 цигари и 3 бири, които си изпроси за почерпка, Аспарух се надигна и каза "Ами айде аз да ходя, че всичко мен чака, пък пак ще намина да проверя за моят въпрос", след което закрачи бързо по-баира с мисълта за своят приятел от детинство и ракията която ще изпият тази вечер. "ееех, а кажи за какво ми е на мен чужбината" си мислеше Аспарух и се усмихваше самодоволно. Той беше постигнал всичко, за което беше мечтал...чувстваше се спокоен и уважаван в селото...